Над 100 жертви по време на протестите в Иран, режимът спря достъпа до интернет

Най-малко 106 души са били убити по време на протестите в Иран, избухнали заради повишаването на цените на бензина. Това обяви „Амнести интернешънъл“, цитирана от световните информационни агенции. "Истинският брой на жертвите може да е доста по-голям, като информацията в някои съобщения е за 200 убити", се казва в доклада на организацията. Тя се позовава и на видеозапис, който показва силите за сигурност да използват огнестрелно оръжие, водни оръдия и сълзотворен газ, за да разпръснат демонстрациите. На кадрите се виждат гилзи от бойни муниции по земята. Според очевидци, цитирани от "Амнести интернешънъл", по демонстрантите е стреляно и от снайперисти, разположени по покривите, а в един случай - и от хеликоптер.

От кабинета на Върховния комисар за човешките права на ООН изразиха "дълбока загриженост" от информациите за употреба на бойни муниции. В опит да потушат недоволството иранските власти прекъснаха достъпа до интернет в страната, което остави единствено държавните медии и официалните представители на иранското правителство като източници за събитията. Отделни информации в държавни и полуофициални медии споменават за само шест жертви при протестите. Прекъсването на интернет покритието в големи части на страната, комбинирано с тежката цензура в държавните медии, поставя много въпроси за това какво точно се случва в Иран.

Масовите протести в страната избухнаха на 15 ноември, след като правителството обяви драстично покачване на цените на бензина. Бунтове избухнаха в десетки ирански градове. Бяха подпалени множество правителствени и публични сгради, включително и банки, бензиностанции, магазини, както и няколко духовни училища. Гневът против повишаването на цените на бензина бързо прерасна в политически. Много хора открито изразиха недоволството си от управлението на държавата. Те започнаха да издигат лозунги като „Не искаме ислямската република“, „Долу моллата“, „Смърт за Хаменей“. Бяха издигнати множество постери с лика на върховния лидер Али Хаменей с искания за незабавното му сваляне от власт. Някои от протестиращите се обявиха и против подкрепата от страна на Иран за сирийския президент Башар ал-Асад.

Икономическата ситуация в страната се усложни драстично след като САЩ наложиха санкции за Техеран заради ядрената програма на режима. Ограниченията удариха най-силно износа на петрол, което пък намали сериозно приходите на Ислямската република. В отговор на упреците от Запада Иран започна последователно да нарушава споразумението и да обогатява уран над лимита.

Така се стигна и до аналогична ситуация с Венецеула – най-богатите с петролни залежи страни да изпитват недостиг на горива. Избухването на протестите бе само въпрос на време, коментират международни наблюдатели. Иранският журналист Хасан Фатхи коментира пред Свободна Европа, че има огромно недоверие между иранците и тяхното правителство, което се засилва все повече. Според активиста Саед Башхирташ пък гражданите са недоволни от неефективността на държавните органи и смята, че протестите няма да стихнат скоро. „Не мисля, че тези протести ще спрат. Може да се получи пауза, но е вероятно да виждаме протести на всеки няколко месеца или всеки няколко години“, казва Башхирташ.