75 години от най-трагичната дата в новата българска история – 9 септември

Скулптурните фигури от паметника на съветската армия в София редовно осъмват оцветени като герои от комисксите

 

Днес се навършват 75 години от датата 9 септември 1944 г., която много историци определят като най-трагичната в новата българска история. Тогава България се превръща в сателит на комунистическа Москва. На 8 септември съветските войски нахлуват в България, а ден по-късно, по инструкция от Москва група комунисти и някои офицери от армията, спечелени на страната на комунистите, нахълтват в сградата на военното министерство и се самопровъзгласяват за ново българско правителство. Малко по- късно в страната се завръщат Вълко Червенков, Васил Коларов и Георги Димитров, които към този момент са съветски граждани и членуват в болшевишката партия. Веднага са уволнени 16 висши български офицери, сред които и началникът на българския генерален щаб, а на мястото им са поставени съветски военни. България е въвлечена във войната срещу Германия, а 280-хилядната българска армия незабавно е изпратена на фронта. В България остава една близо 200-хилядна окупационна съветска войска. Съвременници твърдят, че съветските войници масово злочинстват в страната - конфискации, убийства, грабежи, изнасилвания,  като в същото време осигуряват безнаказаност на комунистическо-криминалните „шпицкоманди“, които избиват дотогавашния елит на държавата.

Съветските искания за все нови и нови стопански и военни вноски в полза на окупатора изтощават страната. Над половината от произведения брутен вътрешен продукт за периода 1945-1947 година заминава за СССР под формата на храни, златни и валутни резерви, заводи, тютюни, розово масло, ценни метали, всевъзможна техника и услуги.

Според мнозина историци най-страшните катастрофи за България през 20 век безспорно са Ньойският договор от 1919 и съветското нахлуване през 1944. Според Ньойския договор България наистина губи 10% от територията си и изплаща тежки контрибуции, но остава независима и демократична държава със запазени политически, стопански и социални структури. Съвсем друго е положението след съветската окупация. В резултат от тази окупация и от политиката, която в продължение на близо пет десетилетия водят марионетните управници на България, под въпрос се оказва дори самото съществуване на страната върху политическата карта на света. Известни са опитите България да бъде превърната в седма югорепублика, а по-късно и в 16-та съветска република. Случилото се след септември 1944 обрича България на пълен икономически провал, има три фалита на НРБ, както и на тотална политическа и военна зависимост от Москва. Дори самият диктатор Тодор Живков е принуден да признае: „Социализмът се оказа едно недоносче“.

Много българи обаче и до днес не осъзнават истинския смисъл на случилото се през втората половина на миналия век. Това в голяма степен се дължи на безкомпромисната цензура, желязната хватка на Държавна сигурност, на целия модел на държавно устройство по образец на Москва.

Особено циничен пример за наследеното самосъзнание от тоталитаризма е непокътнатото присъствие на паметниците на съветските окупатори в столицата и в други големи градове. Цели три десетилетия след краха СССР и на тоталитарния режим в България така и не се намери политическа воля тези символи на големия ни национален позор най-после да бъдат премахнати.