Венецианската комисия: Фигурата на „независимия прокурор“ в България е безполезна

Създаването на фигура „независим прокурор“, който да може да разследва главния прокурор в България, е безполезно. Това се казва в становище на Венецианската комисия по повод последните идеи на българското правителство, с които се опитва да заобиколи препоръките на Комисията към Съвета на Европа.

На извънредно заседание миналата събота кабинетът прие промените, а премиерът обяви, че с тях се изпълняват всички препоръки на Венецианската комисия, която всъщност отправи четири такива. Венецианската комисия обаче отхвърли поредният опит за хвърляне на прах в очите. Мотивът е, че фигурата „независим прокурор“ е безполезна без промени в конституцията.  

Европейските експерти цитират чл. 126 и 127 от българския основен закон, според които главният прокурор упражнява надзор за законност върху всички обвинители, а прокуратурата единствена води разследвания, повдига и поддържа обвинения в съда.

"Може да се направи изводът, че прокурорите имат монопол върху всички наказателни разследвания и че всички прокурори трябва да бъдат подчинени на главния прокурор, който наблюдава законността на техните действия. Ако Конституцията се тълкува по този начин, фигурата на "независим прокурор" става невъзможна без някои изменения в Конституцията", заявява Венецианската комисия на 6 декември.

Опитите за шикалкавене, за да се имитират промени, които всъщност укрепват статуквото, дойдоха след настояването на Комитета на министрите на Съвета на Европа властите в София "да изготвят без забавяне нови законодателни предложения, гарантиращи независимостта и ефективността на провеждането на разследване, отнасящо се до главния прокурор". С изричното уточнение, че ако се установят "непреодолими конституционни пречки за това, да предложат необходимите изменения в Конституцията".

На извънредното заседание на кабинета в събота това настояване бе пренебрегнато, а премиерът дори благодари на Съвета на Европа, че ни спестява конституционни промени. Според Съвета на Европа фигурата, разследваща главния прокурор не трябва да бъде назначавана от членовете на Прокурорската колегия на ВСС, защото те са в пряка зависимост от него. Точно такова бе предложението на правителството в София, въпреки че кабинетът имаше представител на заседанията в Съвета на Европа.

Членовете на Венецианската комисия предлагат три алтернативни варианта за ограничаване на недосегаемостта на главния прокурор – той да бъде разследван от главния съдебен инспектор, директора на следствието или от т.нар. "независим прокурор". Последният обаче не трябва да бъде избират от прокурорската колегия, чиито членове са зависими именно на главния прокурор. Венецианската комисия посочва, че се изисква тълкуване на Конституционния съд: „Идеята за независим прокурор може да бъде приложена на практика само ако Конституционният съд на България приеме, че монополът на прокуратурата, ръководена от главния прокурор, върху публичните обвинения не е абсолютен и могат да се направят някои изключения от това общо правило за предотвратяване на конфликт на интереси, без да се налагат изменения в Конституцията". Дори и при този вариант обаче, европейските експерти подчертават, че е важно да се гарантира, че членовете на ВСС, излъчени от прокуратурата, "не играят решаваща роля" в назначаването на т.нар. "независим прокурор". Според идеята на правителството той ще се предлага от Прокурорската колегия и ще се избира с две трети от гласовете на нейните членове.

Наред с това се отбелязва и необходимостта председателите на двете върховни съдилища да бъдат назначавани и отстранявани от Съдийската колегия, а не от Пленума на ВСС, в който участват и представителите на прокуратурата. Като алтернативен вариант се посочва, че "тези решения могат да бъдат взети с "двойно мнозинство" от членовете, избрани от съдии, и всички членове на ВСС". Част от тези препоръки също предполагат конституционни промени.

Отбелязвайки съмненията на български юристи, че настоящата конституционна рамка не дава възможност за "ефективна система за разследване и наказателно преследване на главния прокурор", Комитетът на министрите не изключва и необходимостта от конституционна реформа.

Комитетът на министрите е изпълнителният орган на Съвета на Европа и в него членуват 47 европейски държави. Той отговаря за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека. Именно в присъдата срещу България по делото "Колеви" още преди 10 години беше подробно разгледан проблемът с недосегаемостта на българския главен прокурор. Венецианската комисия пък е консултативен юридически орган, който на практика определя съвременните конституционни стандарти в европейските демокрации.