След срещата Ердоган-Путин-Рохани стана ясно: Сирийската криза не може да се разреши без САЩ

Турция настоява за създаването на „град за бежанци“ за връщане на 3 млн. бегълци от войната, която опустоши Сирия. Това заяви турският президент Реджеп Ердоган след срещата си с Владимир Путин и Хасан Рохани. Лидерите на Русия и Иран бяха гости на Ердоган и обсъждаха ситуацията в Близкия Изток.  

В "града за бежанци", който може да се построи по границата, "ние можем да изградим жилищни помещения," обясни Ердоган, имайки предвид сирийската страна на границата. Жителите на града могат да се занимават със земеделие, да отглеждат плодове и зеленчуци, а мирът и стабилността им могат да бъдат гарантирани от Турция, а това ще помогне да се предотврати разделянето на Сирия, заяви Ердоган. Думите му бяха реверанс към коментар на Путин, който настоя, че не може страната да се дели на сфери на влияние.

В САЩ обаче не мислят така. И това е решаващата позиция, колкото и безплодни срещи да провеждат Турция, Иран и Русия. Техните общи интереси се ограничават единствено до антиамериканските позиции, ясно артикулирани от Москва и Техеран, донякъде лицемерно следвани от Ердоган, който се опитва да балансира на световната сцена в опит да запази диктаторския си режим. Отвъд „да изгоним американците“ обаче има твърде малко допирни точки между интересите на Москва, Техеран и Анкара.   

На пресконференция, излъчвана от руски телевизии, Ердоган обяви, че сирийските бежанци (много от които формално нямат такъв статут в Турция) могат да се завръщат в "обезопасената зона", когато тя бъде формирана окончателно съвместно със САЩ. Ако зоната се разпростре от турската граница до Дейр аз Зор и Ракка (на десетки километри навътре в Сирия), в нея ще могат да се върнат 3 млн. бежанци, смята Ердоган. Такава хипотеза обаче засега не съществува в договорките със Съединените щати. Анкара и Вашингтон договарят създаване на "обезопасената зона", но според САЩ тя не може да навлиза повече от 10-15 км в сирийска територия. Планът на Ердоган предвижда тя да е поне 30-40 км навътре в Сирия. Анкара я разглежда като защитен вал срещу кюрдските бойци, които смята за част от ПКК, обявена отдавна от Турция за терористична организация. САЩ пък смятат кюрдските бойци за съюзници и съчувстват на тяхната борба за свобода и независимост, дълбоко залегнали в американския манталитет.    

Руският президент Владимир Путин от своя страна налива масло в огъня, като припомни обещанието на Доналд САЩ да напуснат Сирия. Тръмп действително направи такова изявление миналата година, но впоследствие размисли и обяви, че няма да има изтегляне на целия американски контингент, около 400 души ще останат с мироопазващи цели. От днешна гледна точка решението на американския президент изглежда проницателно. Защото, окуражени от предстоящото оттегляне на американските военни, силите на Русия и Башар Асад предприеха ожесточени бомбардировки, включително над цивилни обекти като бежански лагери и дори болници, което предизвика възмущение в целия цивилизован свят. Протестната декларация на ООН по повод този геноцид обаче бе блокирана от руските представители през пролетта на тази година.    

Предизвестеното безсмислие на срещата, пета поред, на  Путин, Ердоган и Рохани, завърши с кухи уверения, че са премахнати "пречките" пред формирането на комитета, който - с участието на сирийския режим, граждански групи и опозиционери - да създаде проект за нова сирийска конституция. Зад кухите фрази се крие обаче действителността - само част от опозицията в Сирия приема идеята за такъв комитет, чието формиране бе договорено на организиран от Русия, Турция и Иран конгрес в Сочи. Така съставянето на нова конституция е спорна тема за противниците на президента Башар ал Асад, който, ако отвоюва провинция Идлиб, би могъл формално да се обяви за победител във войната със стотици хиляди жертви.

Отвъд протоколните фрази лъснаха видимите различия между двата лагера - Русия и Иран подкрепят режима на Асад, а Турция - умерени опозиционни групировки.

На срещата в Турция Путин и Рохани изобщо не коментираха идеята за зоната за връщане на бежанци в Сирия, за която настоява Ердоган. Така става безпощадно ясно, че въпреки усилията на тримата лидери сирийският възел не може да бъде разплетен, без Вашингтон да каже думата си. И е също така ясно, че Путин, Рохани и Ердоган не искат да я чуят.