Предупредителните сигнали за Путин след 20 години на власт

След две десетилетия на власт Путин трябва да се съобрази с предупредителните знаци, които му изпраща руското общество. Това пише в обширен анализ в авторитетното издание „Файненшъл таймс“ Тони Бардър.

Авторът описва случка в сибирски град от миналата година, която била смешна, ако човек я прочете в творба на Гогол или Салтиков-Шчедрин, но всъщност представлява мрачна илюстрация на болна Русия. Провинциалните чиновници били порицани от Кремъл, че са боядисвали сгради в снежнобяло. Замърсяването в района на въгледобива е толкова ужасно, че снеговалежът е сив от сажди и пепел. Властта възприела снежнобялата боя като своеобразен протест. А чиновниците всъщност са нарисували проблема, който властите в Русия са безсилни да разрешат.

Опазването на околната среда е един от няколкото казуса, по които се очертава конфронтация между все по-неспокойна руска общественост и властовия апарат на президента Владимир Путин, пише авторът. Десетки протести се проведоха в цяла Русия срещу планове за изграждане на огромни сметища в провинцията за боклук от столичния район на Москва и други градове. Източници на недоволство са и инфлацията, сриващият се жизнен стандарт, повишаването на възрастта за пенсиониране, нови пътни такси, както и контролът над социалните медии.

Ако настъпят политически промени в Русия, това със сигурност ще се дължи на някои от тези проблеми в ежедневието на руснаците, а не от лозунгите на най-гласовите критици на Путин. Наистина, последните демонстрации в Москва в подкрепа на свободните местни избори бяха най-масовите досега. Мащабните протести срещу ареста на разследващия журналист Иван Голунов, също очертаха общественото възмущение от бруталността на полицията и специалните служби. Политическите демонстрации в Москва обаче нямат масовия характер на тазгодишните протести в Хонконг, Алжир или Венецуела, през 1917 г. в царска Русия или 1989-1991 г. в бившия Съветски съюз.

Една от причините за ограниченото въздействие на московските протести е, че досега те не успяват да фокусират проблемите на руското общество като например екологията и издръжката на живота. В призива си за честни избори те приличат на миналогодишните протести в Полша срещу наложени от правителството промени в съдебната система, насочени към затягане на политическия контрол върху съдилищата. И двете са достойни каузи, но и на двете липсва широката подкрепа, която идва от ясното формулиране  на най-големите опасения на обществото, пише Тони Бардър.

Симпатизантите на Путин посочват, че той все още се радва на широка обществена подкрепа, както показват социологическите проучвания, макар в последните години рейтингът му да спаднал сериозно в сравнение с пиковите показатели от 2014 година, след анексирането на Крим. Проучванията на общественото мнение, които мерят популярността на подобни авторитарни управници обаче трябва да се тълкуват с повишено внимание.

Анкета, направена през 1980 г., когато Леонид Брежнев управляваше Съветския съюз в продължение на 16 години, а Андрей Сахаров, дисидентът физик и гигант на съветското движение за човешки права, беше арестуван и изпратен в изгнание, може би щеше да покаже, че Брежнев е по-популярен от Сахаров. Как да отговорят хората, когато не виждат никаква перспектива за промяна на системата? И все пак, щом имаше шанс за промяна, възникнала при частично свободните избори от 1989 г., Сахаров и други реформатори спечелиха убедителни победи.

В случая с Путин нещата стоят малко по-различно. Той наистина беше популярен лидер от 2000 до 2008 г. Отчасти заради това, че сложи край на социалния смут от ерата на Борис Елцин. Като и за ръста на доходите и благополучието, което бе постигнато от високите цени на изнасяната на Запад енергия. Дори ако изборите от този период бяха по-свободни от всички в руската история - каквито не бяха - той със сигурност щеше да ги спечели.

През последните години икономическите недоволства, опасенията за околната среда и оплакванията за злоупотреби с власт обаче влошават позицията на Путин. За да бъдем ясни, положението на властта му не е слабо, уточнява Тони Бардър. В крайна сметка той разполага с огромна власт да смаже инакомислието, както и с антураж, който тотално зависи от него. Нина Хрушчова, професор по международни въпроси в Ню Йорк, и внучка на Никита Хрушчов, покойният съветски лидер, отбелязва: „Путин усъвършенства система за корупция, подозрения, несправедливост и сплашване“.

И все пак, промените с времето имат значение във всяко общество, както и в Русия. Поколенията, които си спомнят за икономическия и социален крах от ранния посткомунистически период, си отиват, което дава път на по-младите руснаци, които не познават никакъв друг управник, само Владимир Путин. А много от тях са жадни за промяна. Може би е преждевременно да се открият в московските демонстрации и екологичните протести първите вълнения от следващия цикъл на либерализация. Путинската система все още не е в сериозна криза. Но предупредителните сигнали са налице.