Ердоган търси подкрепа от Русия и Иран за Сирия

Турският президент Реджеп Ердоган отчаяно търси подкрепата на Русия и Иран за Сирия. От срещата му с Владимир Путин и Хасан Рохани зависи не само сигурността на Турция, но и съдбата на една от най-големите хуманитарни катастрофа в днешно време. Бежанците от Идлиб може да се придвижат към Турция, която вече изнемогва в усилията си да ги задържа в страната. 

Ердоган иска да изпрати милион от тях във все още спорна "обезопасена зона" в Северна Сирия, а заплахите към Брюксел да бъдат пуснати бежанци в Европа може да се окажат не средство за шантаж, а необходимост.

Лидерите на Турция, Иран и Русия се срещат от есента на 2017 г. в опит да преговарят сами, без посредничеството на ООН и преговорите в Женева и без роля за САЩ. Това бе и причината да се свика "народен конгрес" за Сирия в Сочи в началото на миналата година, който на теория трябваше да подпомогне усилията за мир на ООН и да ускори работата по нова конституция. Преди няколко дни руският външен министър Сергей Лавров заяви, че "войната в Сирия наистина приключи", като проблемни остават само зоните около Идлиб. Лавров изразява руската позиция, подобна на сирийската, според която единствено места като Идлиб, гнезда на съпротива, делят режима на Башар ал Асад от победа във продължаващата осем години и половина война.

Не всички обаче я споделят. В Идлиб, последната голяма сирийска провинция, която не е под контрола на Асад, има над 3 млн. души. Много от тях са разселени от други части на Сирия, отвоювани от режима и сражаващите се на негова страна милиции, ирански и руски сили. Кампанията срещу провинцията, доминирана от радикалните ислямисти "Хайят Тахрир аш Шам" (чийто гръбнак е бившият клон на "Ал Кайда" в Сирия и срещу която САЩ също подхванаха кампания наскоро) и с някои успехи на умерени опозиционни групировки, се очакваше да достигне кулминацията си през 2017 г.

Това не се случи, след като Русия, Турция и Иран, нарекли се "гаранти" на мира в Сирия, договориха създаване на "деескалационна зона" в Идлиб с 12 турски наблюдателни пункта. Тя не се спазваше и се наложи Русия и Турция да я преименуват в "демилитаризирана". В новата буферна зона Турция и Русия имат спорове дали силите, сражаващи се срещу Асад, трябва всички да се считат за терористични организации. За Анкара, подкрепяща някои от тях, отговорът е "не", за Русия - "да". Нападение срещу турски конвой това лято не доведе до ескалация на напрежението, въпреки че сирийски сили са обградили част от наблюдателните пунктове, но подтикна президента Ердоган да заяви отново: "Идлиб е подложен на изтребление."

Кампанията на Асад за отвоюване на Идлиб обаче продължи през април, с по-голяма руска и по-малка иранска помощ. Различни оценки говорят за стотици или над хиляда цивилни жертви в провинция Идлиб, с известни успехи за режима. В световни и близкоизточни медии се появяват информации, че много от намиращите се в Идлиб се насочват или може да се насочат към турската граница. Според някои наблюдатели става дума за близо половин милион души.

Този проблем притиска Ердоган в момент, когато той се опитва да се справи с масови антисирийски настроения в Турция (приютила над 3.6 млн. сирийци). Основна нужда за Анкара е да върне част от тях - едни в бъдещата "обезопасена зона" под фактически неин контрол в район от общата граница западно от река Ефрат. Други - по северозападната граница на Сирия, тази с турската провинция Хатай. Докато в първия случай е важна и подкрепата на САЩ, които имат присъствие в региона, като подкрепящи водената от кюрди коалиция срещу "Ислямска държава", за подобно действие в Идлиб ще трябва одобрение от Техеран и Москва. То е нужно и за зоната край Ефрат и на теория Путин приветства такова решение - наскоро заяви, че подобна мярка би помогнала за целта сирийците да се върнат в родината си.

Надеждата това да се случи обаче не е голяма, смятат международни наблюдатели - заради противоречивите интереси на Турция, Русия и Иран. На практика Ердоган рискува разрив с Русия, ако иска да задържи Идлиб на всяка цена. Проблемът се усложнява и заради интересите на САЩ в региона. Въпреки съвместните турско-американски патрули в района, нерешен остава въпросът със сирийските кюрди, които Анкара смята за подразделение на ПКК, докато Вашингтон ги приема за съюзници. 

В опит да потърси допълнителна подкрепа за Турция Едроган отново заплаши Брюксел, че може пак да "отвори портите" си за бежанци.

Според авторитетни западни медии Иран, Турция и Русия имат само една обща цел в Сирия: „Изгонете американците“. В останалите си интереси се разминават, което прави малко възможна договорка между Путин, Ердоган и Рохани.  Всъщност от действията на Русия, Иран и Турция, независимо дали работят в унисон или в конфликт, винаги има един сигурен губещ - жителите на Сирия. Вторият може да стане Европа.