Какво става в Странджа?

чумата в Странджа

 

Грандиозният скандал с избиването на животни в Странджа, поради установен случай на чума, не стихва от седмици.

Избити са стадата на много животновъди, други подлежат на избиване. Хората протестират защото не са убедени, че това, което става е законно и защото се чувстват ощетени, онеправдани и беззащитни срещу "своеволията" на властта. Граждани сформират доброволни групи, които да не допускат контролните органи да евтаназират още животни. Обществото е разделено и объркано.

Управляващите твърдят, че всички изисквания и мерки, които трябва да се предприемат в такъв случай са спазени и трябва да бъдат приложени. Опозицията застава на страната на протестиращите и поддържат версията, че се случва нещо неправомерно.

Междувременно премиера Борисов след срещата с министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов и с представители на протестиращите животновъди, освобождава от длъжност заместник-министър на земеделието, храните и горите Цветан Димитров, директора на дирекция "Животновъдство" Златка Възелова, директора на Дирекция "Директни плащания и идентификация на земеделските парцели" Георги Праматаров, както и съветника на министъра Бойко Синапов.

Това също засилва усещането на хората, че нещата не се случват прозрачно и по правилата. Защо в България всичко е забулено в някаква мистериозност и неяснота?

Момчил Ненков евродепутат от левицата казва, че според европейското законодателство ако има доказан случай на чума в дадено стадо, то цялото стадо се евтаназира. В радиус от 3 километра от доказано заразеното животно всички стада се поставят под карантина. В рамките на 10 километра - животните се поставят под наблюдение.

Това в България категорично не е спазено.

Към днешна дата евтаназията на животни е спряна и се чака НС да се произнесе по случая и да се вземе решение.

Каквото и да бъде продължението по случая, в обществото остава усещането за това, че в България няма ясни правила или ако има, то те не се спазват. Виждаме как опозицията използва трагедията на хората за своите политически машинации и своята политическа пропаганда.

На финала българите все по-малко вярват в законодателство, все по-малко хранят уважение към институциите и все повече се отдръпват от правото си на глас по време на избори.