Бъдещите проекти с Китай

Премиерът Бойко Борисов посрещна председателя на Държавния съвет на Китай Ли Къцян. След срещата се разбра, че до сега двете страни са се "проучвали" и за в бъдеще Китай има желанието да инвестира и участва в строителството на железопътна линия, свързваща България с Егейско море, магистрала Север-Юг и АЕЦ "Белене".

След като ЕС ограничи фондовете за България главно за злоупотреби и в близко бъдеще се очаква окончателно да спрат, нормално е правителството да търси алтернативи.

"Строителството" трябва да продължи, защото е доста добър източник за "захранване" на българските политици и олигарси. Китайските инвестиции изглеждат добра алтернатива, но досега ги нямало защото "правилата за прозрачност при провеждане на обществени поръчки на ЕС противоречат на начина на правене на бизнес в Китай". България обаче е доста "добър пример" за това как може проектите да са хем "прозрачни" и по европейските правила, хем да са благоугодни, за който трябва, което определено може да успокои китайските предприемачи и "машината за пари" на Борисов да заработи.

Не случайно, Борисов вижда "машина за пари" в бъдещите проекти. Освен скъпите винетки, за които плащаме, за да караме по разбити пътища в страната, плана за в бъдеще е, че ще имаме "удоволствието" да се движим по нови магистрали "които не са в европейските коридори, а на пазарен принцип", като плащаме допълнително тол такса за тази "екстра".

"Бях озадачен, че още първата магистрала в Китай е платена. Те нямат безплатна магистрала", каза Борисов. Затова бъдещата тол система, която България въвежда ще позволи строителството на нови магистрали у нас.

Относно АЕЦ "Белене" Борисов каза, че Китай може да използва връзките си с други европейски държави в проекти за атомна енергия. За този проект, както и за другите съвместни може да се създадат консорциуми и да участват и трети страни.

Членството ни в Европейският съюз не ни донесе по-добър стандарт и живот, дори напротив, българите се превърнаха в най-бедните и нещастни европейци. Политиците ни и олигархичния кръг около тях обаче се превърнаха в едни от най-богатите хора в Европа и все по-уверено затвърждават своите позиции.

Ние спечелихме възможността да работим свободно навън (основно най-ниско платената и неквалифицирана работа), да видим как живеят хората в наистина свободните и демократични държави и да си направим равносметка къде се намираме, кой и как ни управлява.

Бъдещите проекти с Китай (ако бъдат осъществени), неминуемо ще направят политиците ни още по-богати, а ние ще видим как живеят и работят китайците и може би ще си направим равносметка, колко сме близо до тях и че не сме единствените нещастници.