Европейската комисия, каквато я видях отвътре

Напоследък все по-често ми прави впечатление, че доста хора във Фейсбук групите, на които съм член, говорят като папагали без много да се замислят и изказват мнения за Доналд Тръмп, Брекзит, ЕК, ЕС и т. н. Трябва да призная, че и аз бях същия папагал, преди да започна работа в ЕК. По този повод реших да разкажа за преживяванията и впечатленията ми от периода (общо 2 години), в който работих в Европейската комисия и който всъщност приключи преди няколко месеца. Ще се радвам също така ако има други, които са работили в европейски институции, също да споделят своите впечатления.

През тези 2 години работих в два различни директората – DG EAC и DIGIT, така че имам директни наблюдения не само върху една от тези институции.

Ще започна с това, че в Комисията работят три вида служители или поне аз така разбрах. Първия вид са тези, на които им викаха офишълс (officials или permanent staff). Този тип администрация се набира на базата на конкурси, които, доколкото си спомням, бяха на 3 етапа и се държат поне на два езика, говорими в държави-членки на ЕС. Повечето хора, с които съм говорил там, имаха доста големи съмнения за тези конкурси - дали не са нагласени, но това е друга и по-дълга тема на разговор. Също така конкурсите за подбор са много тежки, доколкото разбрах, а в същото време имаше доста нискоинтелигентни хора които ги бяха преминали успешно и роботеха там. След като този тип служители бъдат назначени, те са кажи речи несменяеми и почти всички се пенсионират в Комисията. Ползват се с най-различни привилегии - като много ниски данъци от порядъка на 5 процента, дълги отпуски и още може би много други, за които не знам.

Вторият тип служители са „Contract Agents“. Ето какво представляват те според сайта на ЕК:

„Договорно наетите служители (Contract staff - CAST) изпълняват технически задачи или задачи по административно обслужване, или работят в специализирани области, където няма достатъчно постоянни служители с необходимите умения. Те биват наемани за определен максимален период, често с по-кратък първоначален договор за 6-12 месеца, в зависимост от вида работа. В някои органи на ЕС е възможно договорът да бъде удължен за неопределено време.“

По време на престоя ми там имах възможността да се запозная с доста служители от този тип. Това, което ми направи впечатление за тях беше, че преди да ги наемат като такива, всички бяха участвали в някакви програми, по инициатива на организации, подобни на „Знаме на мира“. Познавах и няколко българи, които бяха контракт ейджънтс. За единия от тях имам подозрения, че беше нает по ромска линия, в което разбира се няма нищо лошо.

Първите 2 типа или по-точно постоянния персонал и агентите на контракт ги наричахме - „the white badges“ или белите карти, защото техните карти за влизане в сградите на европейските институции бяха бели. Тях също така не ги проверяват и не ги сканират при влизане в сградите.

Третият тип са хората, на които им казват външни или „externals“, от този тип бях и аз. Този персонал се наема през компании, които имат договор с Комисията и съответно тези компании ни плащаха като удържаха между 12% и 30% от заплатите ни, като процентът е въпрос на късмет. Задачата на тези компании е единствено да намират необходимия квалифициран персонал, който трябва да изпълнява задачи, които не могат да бъдат изпълнени от първия и втория вид служители, като повечето бяха от IT сектора.

Първият проект, в който попаднах, беше „European Solidarity Corps“ и той беше към DG EAC – аналог на Министерство на културата у нас. Тук е интересно да се споменат следните факти. Компанията, която се свърза с мен и ми предложи тази работа, беше гръцка, като тя имаше контракт с Комисията. Юнита (отделът), който отговаряше за този проект, беше „R4“, който е оглавяван от грък на име Dimitrios Athanasiadis, а мениджър на проекта беше Antonios Vidalis – също грък. И двамата са офишълс, но последния разбираше от IT може би точно толкова, колкото българският вожд, добре приет в европейските среди - Бойко Борисов. На шефа на юнита не му е работа да разбира от IT, но някак си не е добра идея да назначиш мениджър на IT проект, който е IT инвалид. Същия този инвалид по някакъв начин беше назначил съученика си (Ioannis Courtis - разбира се, също грък) за негов заместник. Съученикът разбираше от IT малко повече от него, но познанията му със сигурност не биха били достатъчни да започне работа в IT сферата в България без препоръки (предполагам разбирате какво имам предвид). Яснис беше също external и го бяха сложили като „Business Analyst“ на проекта, като той получаваше доста повече пари в сравнение с останалата част от екипа.

Антониос, както казах по-горе, също беше Офишъл – несменяем служител от първия тип. Той през по-голямата част от работното време отсъстваше, като оправданията бяха, че е болен или неговите деца са болни, а неговата работа се вършеше от съученика му. Тук е интересно да се отбележи, че неговата жена също беше Офишъл, като те са се оженили преди Антониос да започне работа в Комисията, т.е не са се намерили, докато са работили в Комисията. Може би се досещате какво искам да кажа.

И следва основната част на разказа.

В проекта ESC, за който стана въпрос по-рано, в момента когато започнах работа в него, от общо 8 души в екипа трима бяха араби. Бях, меко казано, изумен, като чух какви неща се говорят по адрес на САЩ при положение, че ЕС все пак би трябвало да е съюзник на САЩ. Такива работи слушах по цял ден, че родните путинофили щяха да ви се сторят като американофили. Някой от путинофилите по неразбираеми за самите тях причини, поне харесват Тръмп. Важно е да се каже, че не се говореше само против САЩ, но всеки ден се плюеше и по Израел. В момента, в който започнех да им опонирам на простотиите, всички млъкваха и почваха да ме гледат като полезно изкопаемо. Непрекъснато повтаряха като папагали, че било добре, че имало държава като Русия, за да имало противовес на САЩ. Дори бяха научили думи на руски.

Сега може би бихте си казали, че това е възможно да е било някакво стечение на обстоятелствата и това може би се е случвало само в моя екип.

Аз, разбира се, не контактувах само с моя екип, запознах се с доста други хора и навсякъде настроенията по отношение на САЩ и евреите бяха едни и същи. Имах чувството, че подборът на хората е бил съвсем целенасочен.

На всичкото отгоре арабите в нашия екип получаваха по-големи заплати от нас, и то при положение, че нито бяха по-квалифицирани, нито вършеха повече работа, нито пък имаха по-дълъг стаж от мен.

Предишния мениджър на ESC, преди проекта да попадне под контрола на гръцкия клан (или мафия, както искате го разбирайте), също е бил арабин от ливански произход - Mike Sawaya, който аз познавам, но не съм работил с него. Някои твърдяха за него, че е дори по-некомпетентен и от Антониос. Ако ви разкажа какви неща съм слушал от него, трудно бихте ми повярвали. За да помислите, че си измислям, ще сложа линк към профила му във Фейсбук, както и линк към профила му в Линкдин. Всеки може да провери какви неща поства във Фейсбук и от профила му в Линкдин може да се увери къде работи.

https://www.facebook.com/b2bmike

https://be.linkedin.com/in/mikesawaya

Между другото заради него бяха изгонили един италианец - Алдо, който беше скочил да го бие, защото арабинът го обиждал и го карал за няколко часа да направи нещо, което трудно би могло да се свърши за няколко дни. Освен това карал екипа да работят и по негови частни проекти. Поне така ми бяха разказали.

Жената на Sawaya също е офишъл в Комисията.

Познавам още един иранец от DG EAC, който също не е IT специалист, но и той е мениджър на IT проект. Този иранец разпространява горе долу същите неща като Sawaya, но малко по-умерено.

И сега най-трагичната част:

В нашия екип работеше и Michael. Той е белгиец. Майка му е французойка, а баща му от фламанската част на Белгия. С него бяхме сравнително близки въпреки странните му политически убеждения. Честно казано, той е един от най-добрите програмисти, който познавам. Веднъж докато обядвахме Микаел ми разказа, че бил ходил на екскурзия в Иран, което доста ме озадачи. Попитах го как така е решил да ходи точно там. Той ми отговори, че го били поканили. Започна да ми обяснява колко хубаво било там и как не били верни нещата, които се говорят за Иран. Тогава го попитах: „Добре де, като ти е харесало толкова, защо не остана там да поработиш малко, както преди това си работил и в Полша?“, но не последва отговор. Впоследствие разбрах от други мои познати от арабски произход, а и самият Микаел ми сподели, че преди да го поканят в Иран е присъствал на някакви арабски семинари в Брюксел, на които се е говорило против САЩ и Израел. Предполагам, че и точно там са го поканили да посети Иран. Доколкото разбрах арабите, с които работихме, са го завели на този семинар.

Микаел също така обичаше да играе баскетбол и ходеше от време на време на състезания. Той ми беше споделил, че веднъж, когато е имало състезание в сградата на американското посолство в Брюксел, не го допуснали да влезе без никакво обяснение и той предполагал, че причината за това е посещението му в Иран.

Смешното в тази история, е че някой би си помислил, че назначават араби на високи постове в Комисията с цел да ги интегрират, но вместо това моето усещане от това, което преживях е, че ги използват за разпространяване на анти–американски и анти-семитски настроения в страните от ЕС.

След като се прехвърлих в другия директорат – DIGIT, нещата се оказаха сравнително еднакви. През няколко бюра от мен стояха двама араби, които говореха на висок глас същите глупости, така че всички да ги чуваме. Между другото Sawaya в момента работи там.

Дали ще повярвате на това което ви разказах, е ваш избор, но все пак се замислите поне малко, дали всичко това което се случва между ЕС (подтикван от Германия) и САЩ се дължи просто ей така на някоя приумица на Доналд Тръмп или всъщност нещата са доста по-сложни и са започнали да се случват доста преди въобще Тръмп да стане президент на САЩ.