Държава пред закриване или как се хаква водоноска

Българската специализирана прокуратура явно се е специализирала в правенето на глупости. Официалното изявление на обвинението, че хакери са се добрали до управлението на пръскачките за поливане пред Народното събрание и чакат удобен момент да опръскат официални делегации, предизвика вълна от подигравки в социалните мрежи. Десетки хиляди българи упражняваха чувството си за хумор на гърба на специалните прокурори.

Оказа се обаче, че парламентът е взел драконовски мерки за киберсигурност и пръскачките не зависели от интернет, а от … водоноски. Както се казва, всички гениални неща са прости. Няма хакер в света, който да успее да хакне българската поливна система, а официалните делегации могат да минават край Народното събрание, без да им мигне окото.

Ако НАП, Търговският регистър и още редица важни учреждения бяха последвали примера на парламента и бяха върнали прашните папки вместо уязвимите сървъри, които и без това не могат да защитят, нямаше сега да се клати държавата. Ето какво просто решение – шкафове, папки и един полицай на вратата. Абсолютно адекватно за нашата държава.

Един политолог, който също се забавляваше от хакването на пръскачките, попита няма ли законов текст, който да предвижда незабавно закриване на държавна служба, която прояви вопиюща некомпетентност. Няма, и по-добре че няма, защото ще трябва да закрием държавата. Институциите ни са пълни с „наши хора“, преобладаващата част от които вопиющо некомпетентни. Явлението е описано още в края на XIX век, няколко години след Освобождението, от Захарий Стоянов. Той го нарича „зетьо-шуро-баджанакизъм“. Жизнеспособно е до днес и се е обогатило неимоверно по партийна линия.

Изборът на хора за висши длъжности в България е истинска гротеска. Агроном влезе в Съвета за електронни медии да надзирава медиите. Бившият шеф на посочената по-горе специализирана прокуратура Иван Гешев пък ще се състезава със себе си в процедурата за избор на главен прокурор. И изтърси пред камерите, че е против разделението на властите, основен демократичен принцип. Който в България така или иначе не се спазва, но пък е твърде брутално да го заявиш публично. И означава, че на управляващите вече изобщо не им пука какво мислят хората.

И може би имат право, защото повечето хора наистина не мислят. Премиерът Бойко Борисов например заяви, че той не може да си позволи да се намесва в избора на главен прокурор. Отрече възмутено варианта да предложи кандидатура чрез правосъдния министър, който по право е член на Висшия съдебен съвет. Точно заради принципа за разделение на властите. И много хора му вярват. А това е същият човек, на когото преди години бившият прокурор Николай Кокинов каза по повод избора на Сотир Цацаров: „Ти си го избра“.

Бруталната истина е, че в България няма никакво разделение на властите, съдебната система е под влияние на олигарси и политически лобисти, висшите длъжности се раздават с връзки или по заслуги. В България по демократичен начин се сменят само сезоните. Всичко друго е задкулисни договорки.

В Брюксел, разбира се, много добре знаят какво се случва тук. Но не им пука. А и защо да им пука? Ядем им боклуците, купуваме им старите трошки, вземат ни младите и образовани хора, премиерът ни прегръща Меркел. Какво повече да искат?

Това положение не може да продължава дълго. Борисов е прав като казва, че някой иска да свали правителството. Само че това не са хакерите, ТАД Груп и сенките зад тях.

Във всяка държава има хора, които искат да свалят правителството си. В България също има такива хора. И явно ще стават все повече.