Комунистически загадки - кариерата на Богдана Карадочева

Богдана Карадочева

Вчера докато четях материали свързани с комунистическите концентрационни лагери, попаднах на историята на бащата на известната българска певица Богдана Карадочева - Иван Карадочев.

Той е родом от Троян и през 1960г. на 8 декември, на 53г. възраст е въдворен в концентрационния лагер „Слънчев Бряг“. Обвинен е, че е извършвал частна дейност като търговец на кожухарски изделия (предимно кожени палта), която е забранена с министерско постановление през 1958 г. Срещу него е образувано дознание по чл. 279 от НК, предвиждащо наказание поправителен труд от 6 месеца или 3 години затвор при доказване на користни цели. „Ние считаме, че за тези деяния, които той е извършил, наказанието за него е малко”, се посочва в предложението му за въдворяване от Столичното управление на МВР-ДС за срок от 1 година.

Въдворяването на Иван Карадочев в лагера край Ловеч е утвърдено със строго поверитална заповед №60 от 19 ноември 1960 г. на зам.-министъра на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов.

Петнадесет дни след като го вкарват в концлагера, Карадочев умира. Прочетох поне три различни версии за това как точно е починал. Концлагериста Кръстьо Николов твърди, че е бил убит от един от бригадирите биячи Димитър Цветков.

Друг концлагерист Никола Дафинов казва, че бащата на известната българска певица е бил диабетик и понеже не са му били предоставени необходимите условия и лекарства в затвора, той не е успял да оцелее.

Кольо Вутев от с. Торос, също затворник в лагера Ловеч твърди, че Карадочев бил починал в ръцете му при различни обстоятелства от гореописаните.

Концентрационния комунистически лагер в Ловеч „Слънчев Бряг“ го затварят през 1962-а, след като уж става ясно за престъпленията извършвани там от подчинените на Мирчо Спасов. ЦК на БКП не били уж знаели какво се случва там...

Интересното започва от тук нататък. Кариерата на известната българска певица и дъщеря на убития концлагерист Богдана Карадочева започва през далечната 1964г. или две години след затварянето на концлагера където е починал баща ѝ. През 1965 г. става солистка на „Студио 5“. Същата година осъществява първия си концерт и първия си запис („Тази вечер аз съм хубава“). И тук забележете - младата певица печели първа награда на Международния фестивал за забавна песен в Сочи, Русия (1967). Голямото ѝ признание идва на фестивала „Златният Орфей“ през 1969 г. За първи път Голямата награда в Международния конкурс за изпълнители е спечелена от българска певица, а председателят на журито Бруно Кокатрикс ѝ връчва и наградата на Асоциацията на френските музикални театри. Младата певица още тогава пътува и има участия в държави като Белгия, Франция, Австрия и т.н. и т.н...

Тук следва въпроса, как въпросната певица се радва на такъв успех имайки предвид потеклото и биографията ѝ??? Един от вариантите е да приемем, че ръководството на БКП и ДС е било съставено от много състрадателни хора и в един момент са съжалили за това, което се е случило с баща ѝ и са решили да ѝ се реваншират. Имам обаче роднини с подобна на нейната съдба и от тях знам, че това нямам как да е вярно. Някои от тях са били изселвани насред зима на другия край на България само заради „статута-врагове на народа“ на родителите им. Другото нещо което ми дойде на ум е, че може майка ѝ след смъртта на баща ѝ да се е оженила за висш деятел от БКП и това да е повлияло на кариерата ѝ. Оказва се, че и това не е така. След смъртта на биологичния баща на певицата, майка ѝ се жени за друг мъж със съдбата на първия ѝ съпруг. Вторият съпруг му викали Павлето и бил завършил право във Франция преди 44г. Поради „неблагоприятния“ му произход, с майката на Богдана били работници - правели копчета и синджирчета.

Първият съпруг на Богдана Карадочева е Димитър Аврамов с който имат син роден през 1980г. Бащата на Димитър Аврамов е Лъчезар Аврамов, който пък е виден политик от Българската комунистическа партия. Той е заместник министър-председател (1966 – 1971), министър без портфейл (1962 – 1968) и министър на външната търговия (1962, 1968 – 1971), кандидат-член на Политбюро (1966 – 1971) и секретар (1962 – 1966) на ЦК на БКП. Преди и след тези свои най-високи длъжности също заема високи държавни, партийни, стопански постове. Народен представител (1954 – 1965, 1986 – 1990).

По-късно певицата е активист на СДС, нескрит поддръжник на бившия министър председател Иван Костов, както и фен на ДСБ. По ирония на съдбата обаче член и активист в същата партия е Пенка Цолова, която пък е дъщеря на Юлияна Ръжгева. Ръжгева е била палач и надзирател в лагерите Белене и „Слънчев Бряг“ и се смята, че тя е причинила смъртта на поне 40 души. Тя и други палачи като Газдов, циганина Шахо така и никога не отиват в затвора за престъпленията, които за извършили.

Бих се радвал ако някои експерти по темата, като примерно Христо Христов, ни светнат на какво се дължи блестящата кариера на Богдана Карадочева.